Четирилогията "Слънчовата булка"
Колекцията картини “СЛЪНЧОВАТА БУЛКА” е проектът с едни от най-големи картини, които съм правила досега. Картините могат да се нарекат “преходни“ от онзи вид изкуство, които съм работила до 2019г., а именно текстилни пана от вълна и природни материали, и настоящите картини от плетени нишки. Картините са с размери 50х50х7 см и са с равнинни и пространствено разположени елементи върху платното.
Основната идея за тях идва от книгата “Веда Словена - Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха” (на руски: Веда Словенахъ), сборник с народно песенно творчество публикуван от босненския хърватин Стефан Веркович в два тома през 1874 г. и през 1881 г. На Стр 197 „Л И Ч Е Н Ъ - Д Е Н Ь Л А Д О В Ъ - Д Е Н Ь, от Песен 1., се говори за Слънчовата Невеста – Есница, която е избрана от Слънцето за жена.
Картините също имат послание, което е както за цялата композиция, така и индивидуално за всяка картина.
Първата картина се нарича "СВАТБА"
Първата картина изобразява пътя, по който слиза Деница (Есница) от небето, за да стане земната булка на Слънцето, за да се слее със земната мъдрост. Тя досега е била небесната, най-ярка звезда. Пътят, по който слиза, е начертан от две спирали, носещи в себе си златното сечение или т.нар. още божествена пропорция (спиралата на Фибоначи), символ на красота, хармония и съвършенство. Деница слиза по синята спирала – небесно - космическата, идваща от небето. Тази спирала символично се преплита със земната (земното знание), изобразено отново като спирала, но с цветен, земен килим от орнаменти на българска шевица.
Самата невяста, Деница или Есница, е олицетворение на Небесното знание, което чрез сватбата (сливането на двете спирали ) идва на Земята и прави хората по-мъдри и свободни.
Втората картина е с име "БУЛКАТА"
Картина на физическото тяло на невестата, облечена в традиционни червени одежди при сватба и бяла роба. Направих я облечена в най-китните цветове и накити.
Онази жизненост, в която са съчетани всички сили и свежест на младия и въобще живия човек, са показани с тънката светлосиня нишка, която опасва цялото тяло.
Младата жена е заобиколена с избухнал букет от пчели, цветя и пеперуди. Насекомите, в частност пчелите и пеперудите, са изградени от концентрирана слънчева светлина. Този пламък от слънчеви спомени около невястата е всъщност лъчистата благословия на самия жених.
Третата картина се нарича "ДУШАТА НА БУЛКАТА"
Свикнали да вярваме на сетивата си, ние възприемаме повече човека само като външен вид. В един толкова важен ден като сватбения, булката окичва с приятни цветове не само тялото си, но и Душата. При нея цветовете се движат, вълнуват, извират. Булката прелива от емоции и силни вълнения, които ако трябва да се изобразят така, че да се видят, могат да го сторят само с цветове. И това са цветовете на Душевното тяло на булката, това, което е носител на неговите чувства и трепети.
Така ги и направих – цветни, ярки и движещи се. Това е Душата на Булката. Тя е повече от подвижна и свръхсетивна. Тя е чувствена, играеща най-ефирния танц на съществуванието си – танцът на добротата, на вълшебството, на любовта...
Четвъртата картина е "ДУХЪТ НА БУЛКАТА"
Ако Душата е в емоционално движение, Духът е неподвижен; ако Душата е в еуфория, Духът е усамотен; ако Душата пее, Духът е в тишина.
Какво е самият човек между останалите хора?! Той е една феерична, буйна страст, вместила се в общата, цветна хорска река. Ние общуваме, живеем и битуваме с всички хора, но в себе си сме сами. Сами мислим, сами чувстваме, сами решаваме и, някак си, вътрешно сами знаем правилния път. Духът е в уединение, в самота, в молитва, защото той винаги е сам. Нашият дух винаги е сам, докато всичко покрай него е цветно, подвижно, шумно. Затова изобразих Духът на Булката със свещ в ръка, защото той е в тиха молитва. Докато в останалия свят вилнеят стихиите на шумотевицата, в същността си Невястата тихо се е сляла с молитвената свещичка, която гради надеждата на бъдещото добруване на небето, заедно с годеника си - Слънцето.
И в четирите картини е закодирана Спиралата на Фибоначи, построена по числов ред, който изчислих сама с първо число единица. Влиянието на картните върху съзерцаващия ги е силно именно заради вплитането на Божествения числов ред в картините. Те са лековити и завладяващи само ако са четирите, заедно, като целостта на четирилогията изразява целостта и единството на човека.
Представям ви оригиналния текст от книгата “Веда Словена”, с помощта на който изработих картините, както и интерпретацията на песента, която направих, под формата на легенда, за да е по-достъпна за разбиране.
Един ден, от Черното море и белият Дунав, от там, където водите се сливат се задал кораб. В него пътувала Богица*. Викнала тя, провикнала се от кораба към деветте Юди-Самувили*, които били на сушата:
- Знаете ли вие, че на небето сватба ще се вдига? Сватбата ще е голяма и три недели ще е дълга. За това идвам да ви кажа – съберете се вие, Юди-Самувили в двореца на моят брат - Слънцето, че той ще се жени. Булката му е най-ярката звезда - Деница. Желанието на брат ми е всички вие да дойдете!
Събрали се всички звезди и всички Юди. Три недели пяли на сватбата, та посрещнали младата булка – Деница. Излязла тя, а булото ѝ - свещен огън, лицето ѝ – светла жарава.
Всички звезди и Юди я дарили със скъпи дарове.
Решила и младата невеста да даде дар на звездите и на Юди-Самувилите.Слязла слънчевата булка до белият Божи кладенец, за да наточи свещенна вода, от която да пият Бога на небето и Злата майка*. Това била наистина божествена вода, защото пиейки я, те не умирали.
Дала тя от водата и на Ювите. Те отпили и станало чудо– лицето им светнало като Ясно слънце, на гърдите им изгряла месечина, в скута им нападали дребни звезди, а в ръцете им се появила Ясна книга*.
Преобразили се Юдите и слезли на Земята. От оттогава, където отидат, раздават мъдрост, почерпена от Свещенната книга. Тя е придобита от огнената вода на кладенеца, с която ги напоила невеста Деница.
В знак на благодарност, седемдесет земни, знатни Бана* дали курбан на Юдите, за туй че учат хората на мъдростта от свещенната си книга, книга, която до сега не я е имало на Земята.
Богица– жена, която седи при Бога. (ясновидец)
Юда - Самувила– тази, която говори с Боговете и известява на царете кога да празнуват празниците. В палатите на Бога, древните са вярвали, че има 9 жени, на които не им е било позволено да се женят и които били неговите представителки на Земята. (посветен, тълковател или шаман)
Злата майка– Свещенната майка на Бога – Слънце.
Ясна книга – съдържа мъдрост - песни, знания за ритуалите, обичаите и значението им.
Бана– царе или знатни, царски родове, идващи от началото на сътворението, от които са произлезли хората.
ОРИГИНАЛНИ ТЕКСТОВЕ
Веда Словена
Стр 197
„Л И Ч Е Н Ъ - Д Е Н Ь Л А Д О В Ъ - Д Е Н Ь
Песна 1.
"Ясна ми звезда на белъ Дунавъ,
На белъ ми Дунавъ на банилу,
Та ми са звезда бане.
Лазаръ си пъть побъркалъ,
Та ми е слезалъ на Дунавъ.
Пита си звезда праши е:
Ясну ми звезду Есница,
Що ми си слела на белъ Дунавъ?
Сега ми е веке на вечере.
Та ми са, звезду, банешъ!
На вечере кличь заминалъ
Мерналъ си йоку на Дунавъ,
Та си та съ йоку усрелилъ.
Лазаре мили стратиче,
Замини пъте отмини,
Та си мене ни питай,
Ни питай, Лазаре, ни праши.
Вутре самъ, Лазаре, млада невеста.
Чи ми са жени ясну слънце;"
Стр. 200
Песна 6.
"Низъ църну море курабе плива,
Низъ църну море низъ белъ Дунавъ,
Фафъ курабе Юда Самувила,
Та са рукна и подрукна:
Варай деветъ Юди Самувили!
Седите ми фафъ гора-та,
Чули ли сте знаете ли
Чи е свадба на небе-ту?
Три нидели свадба праветъ
Сички звезди са събрали,
Събрали са Юди Самувили
Фафъ сарае при мо-ета брата;
Чи ми са жени Ясну слънце,
Булка му е звезда Даница,
Та му е хатъръ устаналу,
Сички му са на свадба,
Я вие му ни идете!"
Стр. 201
Песна 6.
"Събрали са сички Звезди,
Събрали са сички Юди,
Та си женетъ Ясну Слънце,
Три нидели песна му пеетъ.
И излезе млада булка,
Млада булка звезда Даница,
Булу хи ясни йогань,
Лику хи са ужерилу,
Дарба си дарува Ясни Звезди,
Дарба си дарува Юди Самувили
Златни халтици, ясни зариви ;
И що му е сесра му ясна месечина,
Та си слева на белъ кладнецъ,
Та си точи жерисала вода,
Що е пие Бога на небе-ту,
Що е пие Злата Майка,
И е пиетъ ни умиратъ,
Служба служи ясна месечина
Служба служи Юди Самувили;
Какъ ми пили тае вода,
Утъ лику хми ясну слънце,
Фъ гръди хми ясна месечина,
Фъ скути хми дребни звезди,
Фъ роки хми ясна книга.
Пременили са наредили са,
На глава-та ясни зариви,
На ноги-те златни халтици .
Слели веке на земе-та;
Дека идатъ книга пеетъ.
Седемдесе' крале, седемдесе' бана,
И на Юди курбанъ колетъ;
Чи си пеетъ ясна книга,
Що е нема на земе-та!"
*халтици - чорапи
Comments