Картина "Щарен свят"

Според църковното предание св. Георги е роден в Кападокия, в благородно семейство на християни. Постъпва на римска служба като военен и съвсем млад е издигнат във висш военен чин – трибун. Когато имп. Диоклециан повдига гонение срещу християните, св. Георги изоставя високия си пост, раздава имуществото си на бедните и публично се обявява за християнин. Отначало е затворен, а после изправен на разпит и подложен на мъчения, за да се откаже от християнството. Мъченията не сломяват твърдостта му във вярата и на 23 април 303 г. той е обезглавен.

За църковната му прослава в течение на столетията на гръцки език възникват различни произведения. В ранна епоха светецът започва да се чества и в Западна Европа. Още през VІ в. св. Григорий от Тур го споменава като много почитан светец във френските земи. Много рано на латински се превежда най-старото Мъчение на св. Георги и прониква в западноевропейските средновековни литератури, но популярността на култа на Запад се разширява значително едва след кръстоносните походи.

Сред славяните култът към мъченика навлиза заедно с покръстването им. Най-старото споменаване на св. Георги в православно-славянските извори е в календара на глаголическото Асеманиево евангелие, старобългарски паметник от втората половина на Х – нач. на ХІ в. Нарастването на популярността му през следващите столетия сред православните балкански славяни е засвидетелствано от огромния брой църкви, носещи неговото име в земите на българи и сърби, от множеството литературни творби, преводни и оригинални, които му посвещават южнославянските книжовници, от развитието на празника му, 23 април, като едно от най-важните събития в традиционния народен календар с важно социално значение, от почитането му като покровител на овчарите и земеделския труд и дори от употребата на името му като един от най-популярните антропоними до днес. В Русия св. Георги е почитан от древни времена под името Юрий или Егорий.

В науката въпросът за реалното съществуване на св. Георги е дискусионен, тъй като историческите сведения за него са несигурни или трудно могат да се идентифицират с него. Затова през 1969 г. въз основа на реформата, предприета от папа Павел VІ, той е отстранен от официалния католически празничен календар, като почитането му е разрешено в отделни поместни църкви. През 1975 г. името му отново се появява в Главния римски календар.

Празникът на св. Георги се почита на 23 април (датата на смъртта му според сведенията на Мъчението). В част от православните страни (Русия, Сърбия, Македония) се чества на 6 май (по Юлианския календар). В Българския църковен календар, който съответства на Григорианския, по изключение също е оставена датата 6 май, тъй като 23 април понякога се пада преди Възкресение Христово (през Великия пост) и не може да се празнува според традицията.

Почитането на св. Георги през вековете е свързано със създаването на огромен брой литературни произведения. Във византийската литература са засвидетелствани над 40 творби, запазени в многобройни редакции и версии. Най-старото Мъчение на светеца, фрагментарно запазено във Виенския палимпсест (V-VІ в.), стои в основата на всички по-късни редакции и преработки. Това ранно гръцко житие, също е преработка на по-стар текст и е изпълнен с чудеса пространен разказ за мъченията на светеца.

Особено място сред литературните творби за св. Георги заема Чудото със змея. В него се разказва за подвига на светеца, който спасява от смърт девойка, дъщеря на езически цар, като с помощта на кръстния знак побеждава чудовището, и покръства езичниците. Макар че се появява значително по-късно от житията и мъченията – вероятно около ХІ в., тази творба придобива огромна популярност и през следващите столетия образът на светеца се свързва неизменно с победата му над змея.

Култът към св. Георги е най-вероятно сред най-рано въведените и в старобългарския празничен календар, а Чудото със змея е засвидетелствано в две редакции. Към редакцията, поместена в сръбския Драголов сборник от третата четвърт на ХІІІ в., възхождат почти всички по-късни преписи, известни днес в балканските кирилски ръкописи. Другата, свързана с руската традиция, се преписва главно в дамаскините

В старите южнославянски литератури почти няма засвидетелствани преводни похвални слова за св. Георги. Единствен препис на Похвалата за св. Георги от Андрей Критски е поместен в Рилския панегирик на Владислав Граматик от 1479 г. В българските новоизводни панегирици от ХІV-ХV в. обаче намират място три оригинални похвали за св. Георги, създадени от Григорий Цамблак. Известни са и късни преписи на преводното Похвалното слово за обновлението на храма на св. Георги в Лида.

В българската фолклорна култура св. Георги е почитан като покровител на възраждащата се природа, на стадата и овчарите и на земеделците. Неговият празник (23 април/6 май) се приема като начало на пролетните земеделски дейности, тогава се наемат земеделските работници. На празника задължително се коли курбан – гергьовско агне, правят се трапези навън, връзват се люлки, на които се люлеят момите. В народните представи св. Георги се свързва с юнака, който убива змея, задържащ изворите, и осигурява плодородие. Светецът е герой на голям брой народни песни, където най-често е представен като стопанин, който на кон обикаля нивите и благославя посевите.

Св. Георги е сред най-популярните персонажи в изобразителното изкуство. Изображенията на светеца у славяните от балканския Изток, както и цялата църковна живопис, се формират въз основа на изградената по-рано византийска система за църковно почитане и са в общата стилистика на православното християнско изкуство. Най-разпространените изображения го представят на кон, с дълго копие в ръката, с което пронизва лежащия в краката на коня змей.

• Според Антропософията образът на Св. Георги и Арх, Михаил са идентични.