„Вира остана втрещена. Изненадана ли беше повече, впечатлена или изплашена. Мъжът, който я беше отвлякъл имаше много силна харизма и ако го бе срещнала в по-нормални условия, щеше да й дойде на ум, че се занимава с изкуство, мода или каквото и да било, ангажиращо външността му, но не и с археология. При всички случаи, би се зарадвала на приятелството му. И защо, по дяволите, беше толкова мил и възпитан. Говореше й на „Вие“, бе красив... и добър с нея... като изключим спрея. И защо сега пък си тръгна?
Тя разтърка очите си и се върна в къщата. Влезе отново в стаята, в която се събуди. Установи, че Борамир действително се бе отнесъл към нея с уважение, като не се смята отвличането. Връхната й дреха беше сгъната и поставена на единия край на леглото. Намери чифт чисти чехли до края на малката масичка, върху която точно както той й каза имаше закуска и шише вода.
Вира отвори капачката трудно и жадно нагълта хладната течност. Когато огънят в гърлото й се потуши, спокойствие, незнайно от къде дошло, обори уплахата й и тя се заоглежда любопитно из стаята.
Беше малка, селска стаичка, чиста, с белосани стени – постлани дъски на пода с шарена черга и приятно малко перденце на единственото прозорче. Освен малкото легло с пружина, на което тя се събуди сутринта, в стаята имаше още ниска масичка и два стола. Вира забеляза и стара снимка в рамка на стената над леглото. Докато дъвчеше меката кифла от масичката се загледа в избелелите черно–бели лица на портрета.
Имаха обикновени физиономии, прически, дрехи. Не беше с нищо по–различна от овехтелите фотографии, които Вира бе виждала в практиката си. С едно изключение. На врата на жената висеше странно голям пендар. Поради едноцветността на старата снимка, тя не можеше да каже дали е златен или сребърен, но размера му й направи силно впечатление. Приличаше повече на голяма кръгла плочка. Тя се втренчи в снимката. Наистина беше доста стара, но на медальона се виждаха знаци – черти, подобно на лъчи излизаха от общ център - начало, разположен в средата му.
Вира би познала Слънце в изображението, но лъчите не тръгваха от кръгъл диск, както често се срещаше Слънчевия знак, а по–скоро от точка, от общ център. Изображението приличаше повече на звезда, която разпръсква лъчи, а не на диск–слънце. Разбира се, тя не можеше да бъде напълно сигурна, че изображението е на звезда, не само заради старостта на снимката, но и заради раздразнените й от спрея очи.
Довърши парчето от закуската, което бе отчупила, облиза по детски пръстите си, отпи вода и тръгна да излиза. Спомни си за втората стая, в която Борамир я бе помолил да влезе. Вратата й наистина беше отворена и Вира понечи да влиза, но пода на тази стая, за разлика от онази, в която нощува, не бе покрит с дъски, нито с черги. Като цяло беше по–занемарена и с под, явно неремонтиран, защото старите дъски, които са го покривали бяха поизгнили и начупени.
Тя спря плахо и се вгледа в краката си. После си спомни за чистите чехли, които стояха до краката на ниската масичка. Усмихна се изненадано и любопитно надигна вежди. Явно мислеше за всичко този неин привлекателен похитител! Върна се, обу ги и влезе в стаята.
Усмивката й замръзна."
.png)
