Това е картина, третата под ред от тези, които започнах да работя в общ проект под името “Царицата в шевицата”. Снимката на шевицата е от кюстендилско, но това е мотив, който се среща и в други региони в страната като поставен на различни места по мъжки и женски дрехи. Това потвърждава първоначалното ми твърдение, че шевицата е само носител на красота, без конкретно послание. Ако беше така, тя щеше да се изобразява по еднакъв начин като цвят, форма и местонахождение на дрехата, както и към пола (мъжка или женска шевица).
Според различни изследователи, чиито твърдения съм слушала по фестивали и конференции за шевиците, това е един стилизиран образ на Раждащата Богиня-майка. Този култ обаче към Богинята, към женското начало и обожествяването на процеса раждане, е упадъчен, макар на много места след археологически разходки по земите ни да са намирани женски глинени фигурки, отнасяни именно към него. Подобни изображения на раждаща жена, както и на орнаменти от шевица, на които е загатнат този процес, има често в шевиците ни, което аз тълкувам като остатъци от този култ, увековечени и украсени с конци и цветове върху дрехите. Подобни изображения се срещат не само върху тъканите на дрехите, но и върху завивки, покривки, глинени съдове, знаци по домове или работни (занаятчийски) помещения. Намират се нарисувани по скали, пещери, икони и стенописи в манастири.
Както в повечето ни шевици и тук образът на жена е стилизиран, като ясно могат да се различат половите белези на жена – тесен кръст, широк ханш, гърди. Това прави впечатление при повечето изображения. Друго, което е запазено при стилизирането на образа като шевица, е наличието на украса (рога, корона) по главата на жената. Това говори за жрица, за жена, заета с обредите или за жена, която взема участие в обред по време на раждане. Подобно образи много често говорят и за самия ритуал, изпълняван при един такъв интимен акт.
Женското начало обаче Раждащата Богиня-майка е култ с отминал, упадъчно значение и колкото по-често се среща по дадени земи, толкова по-ясно говори за заетостта на тогавашното поколение да го пази, тачи и, за жалост, да изостава в развитието си. Наличието на подобен култ, силно разпространен по земите ни говори за големи общности като население и големи времеви периоди, в които подобни ритуали са били запазени, предавани и изпълнявани. Ако подобни символи и фигури са запазени у нас и все още предавани, това не ми изглежда да бъде повод за гордост. Хубавото обаче е, че не се помни значението на символа, нито се тачи или предава неговата функция/дейност в ежедневието ни.
Днес тази форма е останала просто като една шевица, чийто модел се предава от везбарка на везбарка, без да се знае неговото значение, това е и причината той да се поставя на различни места като се украсява в различни цветове и не се спазва правилото за половата принадлежност на символа. В този смисъл може да се говори за едно правилно забравяне или упадане на миналото, т.е. символиката и ритуалите си вървят по нашите земи, малко позакъснели, но все пак в правилната посока.
Картината е от плетени на една кука нишки. Тя е направена за изложба на едно от зданията на Фестивала на шевицата, проведен в гр. Белослав, с мото „Култът към майката и оброците за плодородие“, което и синхронизирано и със самата картина. Постарала съм се да изработя шевицата в цветовете от снимките, които аз лично имам, макар този символ да с среща в различни цветове и видоизменен по неузнаваем начин.
Но всичко с времето си, а то най-добре показва пътя ни.
Comments