Какво е канатица?
Канатицата е универсален символ, който в продължение на около седем хиляди години се е разпространил по различни краища на Земята. Произходът на фигурата не може да бъде определен с точност, тъй като тя е една от най-древните и е разпространена в целия свят. Подобни символи могат да бъдат видени от Южна Америка до Мала Азия. Най-ранно датираното такова изображение е открито върху глинен съд в Мала Азия и датира от около 5300 години пр.н.е.
На почти всички места по света фигурата символизира безкрайност и вечен живот. Идеята ѝ е била да предпазва от зли сили и негативни влияния, а елементите ѝ носят идеята за щастие и благоденствие на притежателя ѝ. Канатицата се среща върху предмети от бита и тъкани, които човек лесно може да пренесе със себе си. Много редки са случаите, в които има намерени символи на канатица върху неподвижни обекти.
Значение
В България наименованието „канатица” може да се преведе като „Криле”, „Криле на”. Символ е на щастие, дълголетие и защита от зли сили. В килимите на Балканите, в Близкия изток и Кавказ фигурата често се изобразява около друга, известна като „Дървото на живота”. Ярък пример за това са Чипровските килими.
В българската традиция канатицата се нарича за семейството. Свързва се със съюза между мъжкото и женското начало. Свързването на върховете на двата триъгълника създава поколението. Появата на това поколение се изобразява с поставянето на два по-малки странични триъгълника, които се добавят до тези на така наречения елемент „Сватба“. След Канатицата, идва Голяма Канатица или Род. Това се случва като към основната фигура на Семейството се добавят още два малки триъгълника. Тази фигура е символ за нарастващото семейство. Когато поколението е създало поколение, то е осъществило своята мисия на Земята. Заради това и Голяма Канатица е символ и на плодовитостта. Разрастването на рода достига най-високата си точка при Велика Канатица. Изображението на Велика Канатица се формира като към изображението на Голяма Канатица се добавят още два триъгълника от двете страни на фигурата. Този елемент символизира рода, достигнал до единно цяло на по-високо ниво – Народ. Елемент, от който семейството и рода са неразривна част. В центъра на символа канатица се случва тайнството на обединението и мира.
В килимарството, където канатицата е най-срещана, има мотиви, съставни на кантицата. Това са “ляво крило”, “дясно крило” и “гнездо”, което е съставен мотив от двете крила. Имената на мотивите “крила” също ни подсказват, че канатицата е вид крилато създание. Комбинацията от крила създава мотив, който се нарича “гнездо”. То носи информация и за крилати същества.
При всички случаи канатицата с всичките ѝ разновидности, тъй като тя има много и те зависят от фантазията на този, който я изобразява, е елемент, който силно влияе на човека и това не може да се отрече. Формата ѝ „хваща“ окото, а да не говорим за това, че ако отидете в чужда държава и видите канатицата, изобразена на тъкан, веднага ще я познаете. Символът е изобразяван на различни тъкани с всевъзможно предназначение. Като се има предвид, че същината на човек е да бъде добър и да обича ближните си (колкото и това да е закърняло в някои хора), няма как канатицата, изобразявана върху дрехите му, да е с лош пожелателен характер.
Наименованието на символа канатица звучи така само на български. На други езици символът ще е с други наименования. Макар да се дава значение на българското наименование, на други езици символът може да е с друго значение. След формата и наименованието остава да обсъдим цвета.
Всички сте срещали канатицата в различни варианти, с различни цветове и комбинации от краски. Ако един символ има значение за нещо точно, конкретно и непроменимо, той не би сменял формата и цвета си, защото това би променило значението му. Въпреки това канатицата влияе най-силно, когато е изобразена в един цвят. Според мен формата е уникална и ако тя се изобрази в един-единствен цвят, това пълни окото и Душата.
За десетата си книга “Пазителите” избрах символа на канатицата в тази си разновидност като основна украса на корицата.
“Пазителите” е книга за историята на шевиците от бабиния скрин. Ваня, главната героиня от книгата, ги разкрива и изживява. Книгата е с 19 цветни илюстрации, 224 страници и разделител-подарък.
Тъй като шевиците са общобългарско, национално наследство, си позволих да използвам точно този вид на елемента, който е с „разперени“ криле, като Пазител над Българщината. В книгата се говори действително за младо момиче, което намира много тъкани с разнообразни шевици в скрина на баба си, но няма да срещнете в книгата схеми на шевици и тя няма да ви учи как да бродирате. Всяка шевица разказва на главната героиня историята си и това я запленява, защото тя я изживява.
За мен шевицата не е само форма и цвят, изобразен по схема на панама с квадратчета. За мен шевицата е история – история на везбарката, история на дома, на семейството, на рода, на селото.
Защо тази шевица, защо на това място на дрехата, защо в този цвят? Тук... само везбарката може да ви каже. Творчеството е нейно, а то е свързано с характера, с манталитета ѝ, с настроението ѝ, с историята ѝ. Така всяка шевица си има история и тя е много по-важна от самата форма.
Изобразила съм канатицата на малки картини от плетени на една кука нишки с размери 12х18 и 14х19 см., рамкирани и с предпазно стъкло. Избрала съм да е с цветовете на книгата, като комбинацията им с книгата е страхотен подарък за личен празник. Всяка картина е придружена от персонализиран сертификат за автентичност със снимка на картината и с текст, описващ значението на символа канатица.
Comentarios